Георги Рупчев. Пришельцы

Пришълци

Моя августовска Будапеща,
приютила трима софийски разбойници,
?Матиаш? триумфално посреща ни
с Реквиема на Моцарт.
И за да сключим примирие
със светиите–
куфарчетата си им поднасяме
и отеква
страхотното
?Dies irae?
чак
в атеистичните ни гръбнаци.
Ние– светата троица–
ние тримата
(без особени белези– ергени и спътници)
безпощадно се взираме,
за да видим безплатно
безплътното.
Не ви вярваме.
Както вие на нас не вярвате.
Притичате
с миши стъпки под стъклописите:
все тъй очаквате тия, които трябва
да дойдат–
кои са тези?
Боже мой!
Чувате ли ги колко са материални
тия августовски съзвучия,
вие,
католици и екскурзианти,
терористи и учени?
Вие– прави
или насядали по пейките
меломани и богомолци,
вие защо не смеете
да вдигнете погледи?

Георги Рупчев


Пришельцы

Мой Будапешт в августе
приютил софийских разбойников:
нам ?Матиаш? триумфально ?здравствуйте?
?Реквиемом? Моцарта.

Мы ради мира
со святыми
подносим им чемоданчики-
и морозит страшненькое ?Dies irae?
загривки атеистические.

Мы- святая троица- вторая
(холостяки без особых примет и лат),
беспощадно взираем
дабы бесплотное узреть бесплатно.

Мы в вас не веруем. Взаименно.
Вы под иконами семените как мыши,
ждёте тех– с нимбами?
Вы слышите,

боже мой, как вещественны
августовские созвучия,
вы,
паломники и путешесвенники,
бескрылые, не ползучие?

Вы– стоя
или сидя на скамеечках,
меломаны и богомольцы,
видеть почему не смеете,
или не хотца?

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы