Дамян Дамянов. Прединфарктное

Прединфарктное

Не ангел я, но также не злодей,
каким кажусь вам, добрые соседи!
Чужих немало, чуждых нам людей–
неужто ближним ?буки? без не ?веди??

Довольно с ними мне житейских склок,
с товарищами также... да, с друзьями.
Здесь мой, и ваш уютный уголок,
а мы порой как звери в общей яме.

Когда обида застит мои дни,
у господа прошу пустяк и малость:
?Раба от ближних, боже, сохрани,
с чужими сам помаленьку управлюсь.?

Угаснуть мне б тихонько от тоски,
ведь упаду, сраженный болью в сердце:
врагов моих до гробовой доски
по дружбе старой как бы остеречься?

Не мигом в рай, увы, лежать в аду
придётся мне не ведаю как долго,
умолкшему у бога на виду,
едомому вдали от троп и логов...

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Инфарктно предчувствие

Не съм, знам, ангел, ала и не съм
такъв злодей, какъвто ви се струва!
Не ми ли стигат чуждите отвън,
та и с вас, свойте, трябва да врагувам?

Достатъчен ми е вън, оня бой,
та да се бия вътре и с другари.
От враг боли, но п; боли от свой.
Особено щом гърбом те удари.

Преглъщам скритом лютите сълзи
в устата с поговорката, с онази–
"От свои, боже мили, ме пази,
от чуждите аз сам ще се опазя!"

И ако падна, ще е не от скръб,
а от сърцето, пръснатото, боже.
Светът— приятелят ми уж най-скъп–
във него право ще ми ръгне ножа.

Полубезжизнен вече, полулек,
с душица-гълъб, литнала към рая,
ще кацна в ада, но на свой човек
ръката в тази, с ножа, ще позная...

Дамян Дамянов