Мара Белчева. Ладу нема в душi моiй високiй
Мара Белчева
Ладу нема в душ? мо?й висок?й –
?ззовн? шум торка ??, сумну;
? там, в свята святих, знаходить спок?й,
позбувши душу спокою ? сну.
? в н?й, що опром?нена до краю
у м?сячному св?тл? в вишин?, –
той гом?н переможений стиха?
в ?? непереможн?й тишин?.
(переклад з болгарсько? — Любов Цай)
***
Оригинал:
Мара Белчева
В душата ми хайдушки се примъкват
нехармонични звукове отвън;
и в нейната света светих замръкват
и късат те цвета на нейний сън.
И от сиянието й озарени –
вълни смирени в лунна светлина –
затихват звуковете победени
в непобедимата й тишина.
Ладу нема в душ? мо?й висок?й –
?ззовн? шум торка ??, сумну;
? там, в свята святих, знаходить спок?й,
позбувши душу спокою ? сну.
? в н?й, що опром?нена до краю
у м?сячному св?тл? в вишин?, –
той гом?н переможений стиха?
в ?? непереможн?й тишин?.
(переклад з болгарсько? — Любов Цай)
***
Оригинал:
Мара Белчева
В душата ми хайдушки се примъкват
нехармонични звукове отвън;
и в нейната света светих замръкват
и късат те цвета на нейний сън.
И от сиянието й озарени –
вълни смирени в лунна светлина –
затихват звуковете победени
в непобедимата й тишина.
Метки:









