Волим те, море. Фотинка Христова

Аутор: Фотинка Христова
Препев са бугарског на србски ?език: Веселинка Сто?кови?


Фотинка Христова
Волим те, море

Волим те, море!
И када сам далеко,
Срце ми се вра?а
на ову обалу и мо?у стару ку?у.
Одрасла сам с пешчаним кулама
и уз шапат морских таласа.
Ходала сам пута?ом златном
на заласку сунца примам?ивом и красном.
Не успех да ухватим макар искрицу
за утеху у уморном ми дану,
када ?е хладно, да ме загрева,
да ме на тебе подсе?а.
Волим те, море, врати?у се,
?ер ту ?е мо? дом.
А гласи? неки дубоко у мени
не да?е мо?о? души споко?,
кратак ?е мо? пут зема?ски.
С тобом ?у да се сли?ем, море,
у зрно песка нека се претворим
и осека грабеж?ива нека ме однесе.


Обичам те, море
Фотинка Христова

Обичам те, море!
Дори да съм далеч
сърцето ми се връща
към този бряг и старата ми къща.
Израснах с пясъчните кули
и шепота на морските вълни.
Мислено вървях по златната пътека
на залеза примамлив и красив.
Не успях да уловя дори искрица
за утеха в умореният ми ден,
когато е студено да ме сгрява,
да ми връща спомена за теб.
Обичам те, море, ще се завърна,
защото тук е моят дом.
А някакво гласче дълбоко в мен
не дава на душата ми покой,
че земният ми път е кратък.
Ще се слея с теб море,
нека се превърна в зрънце пясък
и отлива разбойник да ме отвлече.

Фотографи?а: Веселинка Сто?кови?