Николай Гумилев - Пророки

Николай Гумилев
Пророки

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Пророци
?
И днес пророци още има,
макар олтарите във прах.
Очите им дълбоки, сини
пламтят за бъдеща зора.

Но чужд за тях е зов победен,
удавени в поток слова,
те са изплашени и бледни
в огромни домове стоят.

Понякога от мъка сведен,
пророкът, непризнат у нас,
с очите лъчезарни гледа
във ясно-сини небеса.

Говори той, че е безумен,
ала душата му - светА,
че в мислите си, много трудни,
видял е в светъл лик Христа.

Тъй много са мечтите Божи,
Той иска щедро да дари, -
пророци праща, като този -
те - святи рицари добри.

Светът не е тъй страшен, дума, -
сам той на Бъдното е княз...
Туй слушат само тъмни кули
и се присмиват с таен глас.

<Осень 1905>
Превод: 27 май 2016 г.

?------------------------------?

И днЕс прорОци Още Има,
макАр олтАрите във прАх.
ОчИте им дълбОки, сИни
пламтЯт за бЪдеща зорА.

Но чУжд за тЯх е зОв побЕден,
удАвени в потОк словА,
те са изплАшени и блЕдни
в огрОмни домовЕ стоЯт.

ПонЯкога от мЪка свЕден,
прорОкът, непризнАт у нАс,
с очИте лъчезАрни глЕда
във Ясно-сИни небесА.

ГовОри той, че Е безУмен,
ала душАта му - светА
че в мИслите си, мнОго трУдни,
видЯл е в свЕтъл лИк ХристА.

Тъй мнОго са мечтИте БОжи,
Той Иска щЕдро да дарИ, -
прорОци прАща, като тОзи, -
те - свЯти рИцари добрИ.

СветЪт не Е тъй стрАшен, дУма, -
сам тОй на БЪдното е кнЯз...
Туй слУшат само тЪмни кУли
и се присмИват с тАен глАс.

---------------------------------
?
Пророки
?
И ныне есть еще пророки,?
Хотя упали алтари.?
Их очи ясны и глубоки?
Грядущим пламенем зари.

Но им так чужд призыв победный,?
Их давит власть бездонных слов,?
Они запуганы и бледны?
В громадах каменных домов.

И иногда в печали бурной?
Пророк, не признанный у нас,?
Подъемлет к небу взор лазурный?
Своих лучистых, ясных глаз.

Он говорит, что он безумный,?
Но что душа его свята,?
Что он, в печали многодумной,?
Увидел светлый лик Христа.

Мечты Господни многооки,?
Рука Дающего щедра,?
И есть еще, как он, пророки -?
Святые рыцари добра.

Он говорит, что мир не страшен,?
Что он Зари Грядущей князь...?
Но только духи темных башен?
Те речи слушают, смеясь.


<Осень 1905>