Лунен аватар...

Прималя, късният си майски дъх денят,
безмълвно залезната пита се търкаля,
разбухля теменужен плащ навън нощта,
вечерница-звезда коприната прегаря...

Безсъница за мен е късният чертог,
в пътеките му звездни още съм унесен,
връхчето - в крайчеца на онзи лунен рог,
проблясва с цвят, от моята душа умесен.

Цвета му - смесица от мисли и мечти,
и дъх на луд, и кръв, и обич необятна...
Когато Бог безсъниците ми спести,
чертогът - ще ми бъде същност по-понятна.

Чертогът - ще е кръстният ми, нов олтар.
В мен - с майски дъх, подобно този ще прималя.
А онзи лунен рог - ще сбъдне аватар.
Вечерница-звезда - край него ще прегаря...